от Инна Йотова 
Чипровската килимарска школа датира от 1750 г. Има няколко основни етапа в развитието на чипровския килим.
Първият етап се нарича конструктивен и е от появата на килимарството до края на ХVII в. В този период се формира техниката на тъкане, композицията е ясна и стройна, а фигурите са формират само от триъгълници. Цветовете, в които се багрят преждите за килимите, са в четири основни – охра, керемидено-кафяво, мастиленосиньо и зелено. Ограничената палитра се дължи на естествените природни средства за обагряне на вълнената прежда. В този период килимите са известни под името „бакамски“ или „гарибалда“ и представляват поле с повтарящи се мотиви и един или два бордюра.
Вторият етап се нарича декоративен и обхваща периода от началото на XIX в. до Освобождението на България (1878 г.). Благодарение на икономическите промени в България на този етап се наблюдава особено обогатяване на колорита, композицията и мотивите на чипровския килим. Появяват се черният, белият и червеният цвят, а изображенията се превръщат от обикновени триъгълници във фигури – „пилета“, „лози“, „венци“, „кола“, „цвекета“, „гнезда“.
Третият период в развитието на чипровския килим е след Освобождението на България от османско владичество. За този етап е характерна богатата орнаментика. Повечето от орнаментите са на базата на чужди образци, като наименованието не обяснява тяхното съдържание. Тук композицията вече е накъсана и фрагментарна, но за сметка на това химическите багрила обогатяват разцветката на килимите. На този етап популярни стават моделите „циганки“, „куфарите“, „саксии“, „кавказко“, „бомбички“. По това време чипровският килим придобива световна известност и печели множество награди в Анверс, Брюксел, Лондон, а образци на това изкуство стават част от колекциите на европейските музеи.
В четвъртия етап на развитие на чипровското килимарство моделите се разработват с художници, архитекти и дизайнери. Тук вече се появява модерното влияние на съвременния интериор.
Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно в корените й се крият много от магическите и религиозните символи на прабългарите. Фигурите, които формират изображенията на чипровските килими от най-ранния конструктивен период, са триъгълниците. От тяхното съчетаване се получават популярните фигури „маказ“ (фигура от два триъгълника), „бибица“ (фигура от три триъгълника, като два от тях формират ромб), „канатица“, „каракачка“. „Маказът“ се получава от два триъгълника, единият насочен надолу, а другият нагоре, свързани по средата, което напомня крила на пеперуда или пясъчен часовник. Всъщност двата триъгълника символизират мъжкото и женското начало. „Канатица“ означава крило и се смята, че магическото й действие е закрила, късмет и благополучие. „Каракачка“ означава „черна булка“ в превод от турски, но всъщност едно от тълкуванията е, че изобразява прабългарин, тъй като в някои от разновидностите стилизираната човешка фигура е с опашка на главата (чуб – чембас), характерна за прабългарите. Фигурата „каракачка“ е формирана от седем триъгълника, което не е случайно. Седем е едно от числата, считани за свещени от българите. Броят на разклоненията при „дървото“ – друг особено популярен мотив от чипровския килим, е със седем или с девет разклонения. Дървото е символно изображение на космологическата структура на света в неговите различни нива и проявления, както и връзката помежду им. Корените на дървото са в земята, стъблото му е над земята, а клоните – в небето. В него като символ е въплътена идеята за триделното разделение на света – короната символизира небесния божествен свят (Бог, ангели и светци), стволът е изображение на средния, човешки свят, а корените символизират подземния свят на мрака и тъмните демонични сили. Друг популярен мотив от килимите са „окцата“. Това се смята, че е изображение на очите на Бога, на божествения поглед, а „окца“ е множествено число и умалителната форма от „очи“.
Някои от килимите имат бордюр, който се нарича „стражи“, тоест самата композиция на килима също има магическа и защитна функция за дома и пространството, където се употребява.
Интересен факт е наименованието на отделните етапи при работата върху чипровския килим – изработването на фигурата се нарича „вършене“, а изпълнението на фона около нея – „пълнене“. Днес все още продължава да битува вярването, че тъканите чипровски килими служат не само за украса и топлина в дома, но осигуряват на къщата и нейните обитатели закрила и късмет, тоест имат вълшебна, магическа сила. След изтъкаването на килима продължава да се изпълнява древен обичай в съпровод на песни. С току-що завършеният килим се увива малко момиченце. Това има двояка цел – от една страна, изпитва се здравината на килима, а от друга, счита се, че по този начин килимът ще носи радост и благополучие.
